Златни есени, стихове тъжни
/за летата, за бивши любови/.
Чаши пълни, а хапките ръжени,
куп икони, но пръсти оловни.
Мрачни мисли /и винаги нощем/,
устни алени, очи пиперливи.
Сто прегръдки готови за още,
съ́лзи /няма ги/, а вече преливат.
Боси делници, усмивките груби,
топли есени, но жал по летата.
Мисли мрачни /отсреща са влюбени/,
още ви́но и трънче в петата.
© Анастасия All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
