7.10.2006 г., 18:19 ч.

Безценна игра 

  Поезия
758 0 3
Животът е кратка безценна игра,
но за жалост завършва тя със смъртта.
Има ли Рай питам сега,
за да зная накрая дали ще летя.
Има ли Ад в които ще сляза и като
тлееща факла ще горя в безкрая.
Не искам да губя аз тази игра,
дано любовта ми помогне да избегна това,
защото е вечна тя дори след смъртта.
Тя живе е и в Ада и в Рая,
тя е миг от безкрая.
Мигът може да бъде вече тук и сега ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Колев Всички права запазени

Предложения
  • Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
  • На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
  • Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...

Още произведения »