Безчелен
Безчелен
Ръбът е ласкав. Откровен.
И прям до не-говорене.
Това е твоят избор и късмет -
на охлюв на тела оголен.
С рогата си бодеш за хъс
единствено слъзливата си диря.
Не си се спречквал с друг,
не си кървил в неволя,
не си попадал в плен -
но воинът си е воин,
щом има броня.
Кръгът без изход е тунел,
а може би и отговорност –
ти цар един си в своя
варовит дворец,
без злата участ
на падение от трона.
По орбитите ти – следи от кал,
писмо за лудия бездомник...
Две калпави души ще прочетат
на другия
угасващия еднотомник.
С коктейл съзвездия
ще утолят глада
за хляб, за вино,
и с милостта на вечния отец
в протритите си джобове ще се завият...
Ръбът е изкусително безок.
Ръбът е хлъзгав жокер.
Завий се пак на колело –
дори да паднеш, пак си
цял -
не гърчи болка
тялото на охлюв...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
