Безчувствен труп
Защо това твое държание наранява
уж единствено мен?
Свикнала съм на внимание,
но ти такова нямаш към мен..
Усилено се опитвам да те променя,
да станеш по нежен и мил,
но ти не знаеш за това чувство любов,
в главата ми е само твоя поглед гнил.
Но дали е така, се чудя наистина..
наистина ли не ти пука за мен?
Или само се преструваш лъжовно,
за да не бъдеш отново наранен?
Нима нищо не докосва сърцето ти?
По твърд си дори и от камък...
Не, не вярвам да си толкова безчувствен,
аз виждам онзи тлеещ в очите ти пламък...
Виждам, ти не си този
това е просто имидж фалшив,
усмивката ти го показва -
чувстваш, че с мене си жив!
Но защо, когато ти казвам,
че знам и виждам това,
ти продължаваш да играеш
и да не ти пука уж за света?
Знам, не ти е лесно,
но защо се правиш на груб?
Но добре, прави се... няма да те спирам
живей като един безчувствен труп!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мелиса Всички права запазени