17.03.2007 г., 16:02

Безчувствен труп

1K 0 2
Но защо?
Защо това твое държание наранява
уж единствено мен?
Свикнала съм на внимание,
но ти такова нямаш към мен..

Усилено се опитвам да те променя,
да станеш по нежен и мил,
но ти не знаеш за това чувство любов,
в главата ми е само твоя поглед гнил.

Но дали е така, се чудя наистина..
наистина ли не ти пука за мен?
Или само се преструваш лъжовно,
за да не бъдеш отново наранен?

Нима нищо не докосва сърцето ти?
По твърд си дори и от камък...
Не, не вярвам да си толкова безчувствен,
аз виждам онзи тлеещ в очите ти пламък...

Виждам, ти не си този
това е просто имидж фалшив,
усмивката ти го показва -
чувстваш, че с мене си жив!

Но защо, когато ти казвам,
че знам и виждам това,
ти продължаваш да играеш
и да не ти пука уж за света?

Знам, не ти е лесно,
но защо се правиш на груб?
Но добре, прави се... няма да те спирам
живей като един безчувствен труп!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки познава по един такъв човек
    Поздрави
  • Ще си позволя волността да ти дам един съвет... дори и да е бил нараняван, той няма право да наранява теб! Наскоро преминах през нещо подобно, а човека така и не разбра какво става. И ако сам не пожелае да му помогнеш няма смисъл да опитваш... приеми искрените ми поздрави за чудесния стих! Усмивки!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...