Безчувствен труп
Защо това твое държание наранява
уж единствено мен?
Свикнала съм на внимание,
но ти такова нямаш към мен..
Усилено се опитвам да те променя,
да станеш по нежен и мил,
но ти не знаеш за това чувство любов,
в главата ми е само твоя поглед гнил.
Но дали е така, се чудя наистина..
наистина ли не ти пука за мен?
Или само се преструваш лъжовно,
за да не бъдеш отново наранен?
Нима нищо не докосва сърцето ти?
По твърд си дори и от камък...
Не, не вярвам да си толкова безчувствен,
аз виждам онзи тлеещ в очите ти пламък...
Виждам, ти не си този
това е просто имидж фалшив,
усмивката ти го показва -
чувстваш, че с мене си жив!
Но защо, когато ти казвам,
че знам и виждам това,
ти продължаваш да играеш
и да не ти пука уж за света?
Знам, не ти е лесно,
но защо се правиш на груб?
Но добре, прави се... няма да те спирам
живей като един безчувствен труп!
© Мелиса All rights reserved.