Безчувствен труп

17 mar 2007, 16:02

Poesía

863 0 2

Но защо?
Защо това твое държание наранява
уж единствено мен?
Свикнала съм на внимание,
но ти такова нямаш към мен..

Усилено се опитвам да те променя,
да станеш по нежен и мил,
но ти не знаеш за това чувство любов,
в главата ми е само твоя поглед гнил.

Но дали е така, се чудя наистина..
наистина ли не ти пука за мен?
Или само се преструваш лъжовно,
за да не бъдеш отново наранен?

Нима нищо не докосва сърцето ти?
По твърд си дори и от камък...
Не, не вярвам да си толкова безчувствен,
аз виждам онзи тлеещ в очите ти пламък...

Виждам, ти не си този
това е просто имидж фалшив,
усмивката ти го показва -
чувстваш, че с мене си жив!

Но защо, когато ти казвам,
че знам и виждам това,
ти продължаваш да играеш
и да не ти пука уж за света?

Знам, не ти е лесно,
но защо се правиш на груб?
Но добре, прави се... няма да те спирам
живей като един безчувствен труп!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Lacrima (Ем)

2007-04-20T21:59:47+03:00

Всеки познава по един такъв човек
Поздрави
Morgana (Ди)

2007-03-17T16:09:23+02:00

Ще си позволя волността да ти дам един съвет... дори и да е бил нараняван, той няма право да наранява теб! Наскоро преминах през нещо подобно, а човека така и не разбра какво става. И ако сам не пожелае да му помогнеш няма смисъл да опитваш... приеми искрените ми поздрави за чудесния стих! Усмивки!