LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
22.04.2006 г., 20:20 ч.

Безчувствена 

  Поезия
631 0 7
Като вихър премина през живота ми някога,
устремена, забързана все нейде напред.
Устремила ума си към нещо безименно,
тъпчейки,мачкайки всичко под теб.

Рекушираха в тебе житейските дребни проблеми,
за чуждата болка бе сляпа, бе лед.
Не знаеше ласка, не знаеше милост,
не знаеше даже какво е любов.

И колко сакати души след тебе останаха,
колко кървящи, гноящи сърца.
Колко очи от сълзи ослепяха
и всеки от тях като факла за теб изгоря.

И аз се намерих в тази стихия.
Овърша ме вихрушката зла.
Откъсна сърцето ми,
стъпка душата ми,
в прахта ме захвърли
и напред отлетя.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите и оценките!
  • "И колко сакати души след тебе останаха,
    колко кървящи, гноящи сърца.
    Колко очи от сълзи ослепяха
    и всеки от тях като факла за теб изгоря."
    Незнам какво да кажа,много е силно наистина!
  • "И колко сакати души след тебе останаха,
    колко кървящи, гноящи сърца.
    Колко очи от сълзи ослепяха
    и всеки от тях като факла за теб изгоря."
    Роси целият стих е като вихрушка!
    Браво!!!
  • Браво, Роси!!! Много силен стих, прекрасен е!
  • ...И аз се намерих в тази стихия.
    Овърша ме вихрушката зла.
    Откъсна сърцето ми,
    стъпка душата ми,
    в прахта ме захвърли...
    Много ми е близко!
  • Поздрави за стихото!
    Много ми хареса!
  • Роси, поздрав за силното стихотворение!
Предложения
: ??:??