Безчувствени
Кървящите души
сме ужким силни,
а демоните в нас
ни изгарят.
‘’Без чувства’’ – слагаме си маски.
И се крием.
Да избегнем краят,
да намерим себе си,
все търсим чужди ласки.
Но бавно губим се
в празнотата
на отчаянието.
А изход?
Няма.
Само болка.
Тя живее в нас
и не умира.
Но знаят ли я тези
с чудни, приказни истории?
Лутат ли се нощем
в сричани теории?
„Не” – мълчи гласът във нас
и яростно крещим на глас
с души притихнали..
Тя болката познава само нас
и ние само с нея сме привикнали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Георгиева Всички права запазени
