Безчувствени

Поэзия

543 1 5

Кървящите души

сме ужким силни,

а демоните в нас

ни изгарят.

‘’Без чувства’’ – слагаме си маски.

И се крием.

Да избегнем краят,

да намерим себе си,

все търсим чужди ласки.

Но бавно губим се

в празнотата

на отчаянието.

А изход?

Няма.

Само болка.

Тя живее в нас

и не умира.

Но знаят ли я тези

с чудни, приказни истории?

Лутат ли се нощем

в сричани теории?

„Не” – мълчи гласът във нас

и яростно крещим на глас

с души притихнали..

Тя болката познава само нас

и ние само с нея сме привикнали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Петър1 (Петър Димитров)

А не бива...

2020-12-09T00:59:01+02:00
palenka (П Антонова)

"Най-добрият учител е животът - с болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме!"
Прав си! Щом мрежата е нашият виртуален дом, паралелен живот (а що не и животи), отдушникът наш, в който горим и се давим в душевен екстаз, да се държим като такова: деца, напътствия, родители, учители... Дистанционно да се обучаваме, и дружно да вървим по Алеята на славата!

Как асоциирах апела ти с филма "Психаротерапия"! О, Иво, о, Шийн!

2020-12-08T19:40:55+02:00
palenka (П Антонова)

В даден момент всеки човек се чувства наранен, но това е друга тема. В поезията или изразяваш себе си, или обществен проблем, но такива обобщения не се правят. Пишеш или от свое име, или не пишеш. Ивайло много добре го е казал. С болката привикват мазохистите, не нормалните хора. Ако ти си се примирила с нея, си е твой проблем.
Човек цял живот се бори да преодолява болката и преживява какво ли не с надеждата за щастие.
"Дефект на израстването" - отстрани го, ако болката не е твоето щастие. Но не слагай масова диагноза, ако обичаш!

2020-12-08T18:01:58+02:00
m.georgiewa (Магдалена Георгиева)

Под ''ние'' имам предвид хората, които се чувстват наранени, самотни, т.н. Може би има нужда от леко уточнение. В дадени моменти от живота хората се чувстват така и в един момент привикват с болката, темата на стихотворението не е надеждата, нито мечтите.

2020-12-08T17:41:04+02:00
palenka (П Антонова)

Ако сме свикнали с болката, нямаше да мечтаем и се стремим към красотата.
Кои сте тези "ние, свикнали", като диагноза ми звучи.

2020-12-08T17:21:27+02:00