m.georgiewa
11 резултата
Кървящите души
сме ужким силни,
а демоните в нас
ни изгарят.
‘’Без чувства’’ – слагаме си маски. ...
  297 
Съблечена. Ранена. Беззащитна.
Душата бе обвита в стенание.
След всяка болка, трепет, вик
докрай потънала в мълчание.
Нима не беше вкусила отровата ...
  621 
Бленувам
да се будя в свят магичен -
градина с лъх на слънчогледи.
Мечтая
за живот досущ лиричен - ...
  484 
Нощен път.
В капана на мислите ни
стоим хванати
сякаш в клетка,
а ключът за нея ...
  508 
Хаос.
Истерия.
И жажда за живот.
Губеше се в тъмните лабиринти
на собствения си Ад. ...
  434 
Усещаше се
лека нотка
на съблазън
в ангелския и глас.
И как танцуваше по сетивата ми ...
  442 
Тогава внезапно животът умира,
когато усилен порой завали ...
В капана на времето стене в неспира,
а мракът обхваща сърца и души.
През малък прозорец, обвит в мъгла ...
  472 
Животът - сладостна отрова,
примесен с рози и коприва...
С доза гняв и страшна злоба
в света се мрачен път открива...
Заражда се у нас мечта: ...
  418 
Устни - меки, тъй нежни, красиви
като пухкава снежна покривка,
очите ѝ - скреж: искрящи и сиви
открояват блестяща усмивка.
Като кичур коса с цвят на кестен ...
  694 
Душата си на тебе дадох,
сърцето си докрай отдадох,
същността си аз пред теб разкрих,
щом устните си в твоите впих.
Обичах те. Красиво и ужасно. ...
  667 
Любов - огън тих и смирен
тъй нежно как топли душата,
но страст бурна пламна в мен,
изгаряйки мене самата.
Тоз огън тъй силно разпали ...
  515 
Предложения
: ??:??