28.11.2016 г., 0:01 ч.
Безчувствени души
Сърцето ми е старо... уморено..,
от интриги разни и от куп лъжи.
Сърцето ми е даже изхабено..,
мазоли хвана от безчувствени души!
Устните дори са занемели...
В пустиня глуха превръщат се мечти,
чувствата докрай са запустели,
превърнати във каменни стени...
Очите ми и те за заслепени,
в душата стелят се безброй мъгли.
От толкоз много надежди похабени,
доверието дълго време в мене ще горчи!
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубави и точни коментари. Усетили сте душевността ми.
Благодаря! -
Хубав стих!
-
Безчувствените души са като заразата.Те изгарят сърцата до които се докосват.
Поздрав от мен! -
Тъжно но истина!!!Поздрави Пламъче!
-
Неоправданото доверие, а след него размисли и болка! Харезах!
-
Извира от дълбините на сърцето! Харесах!
-
Написано е от сърце, значи то чувства и още е живо, за да изпитва най - красивите чувства...Хубаво стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
доверието дълго време в мене ще горчи!" .... Поздрави! Тъжно и истинско!