Безчувствени души
Сърцето ми е старо... уморено..,
от интриги разни и от куп лъжи.
Сърцето ми е даже изхабено..,
мазоли хвана от безчувствени души!
Устните дори са занемели...
В пустиня глуха превръщат се мечти,
чувствата докрай са запустели,
превърнати във каменни стени...
Очите ми и те за заслепени,
в душата стелят се безброй мъгли.
От толкоз много надежди похабени,
доверието дълго време в мене ще горчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
