28 nov 2016, 0:01

Безчувствени души 

  Poesía » De amor
439 1 8

Сърцето ми е старо... уморено.., 
от интриги разни и от куп лъжи. 
Сърцето ми е даже изхабено.., 
мазоли хвана от безчувствени души!

 

Устните дори са занемели... 
В пустиня глуха превръщат се мечти, 
чувствата докрай са запустели, 
превърнати във каменни стени... 

 

Очите ми и те за заслепени, 
в душата стелят се безброй мъгли. 
От толкоз много надежди похабени, 
доверието дълго време в мене ще горчи!
 

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "От толкоз много надежди похабени,
    доверието дълго време в мене ще горчи!" .... Поздрави! Тъжно и истинско!
  • Много хубави и точни коментари. Усетили сте душевността ми.
    Благодаря!
  • Хубав стих!
  • Безчувствените души са като заразата.Те изгарят сърцата до които се докосват.
    Поздрав от мен!
  • Тъжно но истина!!!Поздрави Пламъче!
  • Неоправданото доверие, а след него размисли и болка! Харезах!
  • Извира от дълбините на сърцето! Харесах!
  • Написано е от сърце, значи то чувства и още е живо, за да изпитва най - красивите чувства...Хубаво стихотворение!
Propuestas
: ??:??