За нея казваха, че има безчувствено сърце,

че с всички хора е студена като лед.

Но веднъж запитаха ли се те

защо с всички се държи така наред?!

Наричали са я с какви ли не епитети.

Използвали са всяка грозна дума.

Дори на най-видните поети

не биха им дошли всички на ума.

А тя стоеше си безмълвно.

Оставяше ги да я наранят.

Отчаянието й беше пълно,

когато от болка не идваше сънят.

И с всяка лоша дума и постъпка,

нанасяха ѝ дълбока рана.

И никой не правеше отстъпка –

компромис за ранената душа няма!

Обидата на никой не се нрави,

а тя преглъщаше я, сключила в юмрук ръце.

Сега за никого компромиси не прави –

превърнаха я в едно безчувствено сърце...