28.10.2008 г., 21:59

Бездихание

1.2K 1 28
 

По счупено стъкло

рисувам силуети.

На влюбени

до лудост залезни очи.

Унесени.

Без дъх...

летят в небето

тънкокрили,

пеперудени мечти...

 

По-рошава

от вятъра се търся.

Обесена

луната не блести.

Запалих свещ.

Молитвата

е шепот.

По-тихо в мен

е вече от преди.

 

И в шепите

изписвам

късче вечност.

Един роман

е малко

да те заличи.

Немирна

есента ми

те припомня.

От спомени

красиви в мен боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...