По счупено стъкло
рисувам силуети.
На влюбени
до лудост залезни очи.
Унесени.
Без дъх...
летят в небето
тънкокрили,
пеперудени мечти...
По-рошава
от вятъра се търся.
Обесена
луната не блести.
Запалих свещ.
Молитвата
е шепот.
По-тихо в мен
е вече от преди.
И в шепите
изписвам
късче вечност.
Един роман
е малко
да те заличи.
Немирна
есента ми
те припомня.
От спомени
красиви в мен боли...
с обич, Еми...