28.10.2008 г., 21:59 ч.

Бездихание 

  Поезия
1015 1 28
 

По счупено стъкло

рисувам силуети.

На влюбени

до лудост залезни очи.

Унесени.

Без дъх...

летят в небето

тънкокрили,

пеперудени мечти...

 

По-рошава

от вятъра се търся.

Обесена

луната не блести.

Запалих свещ.

Молитвата

е шепот.

По-тихо в мен

е вече от преди.

 

И в шепите

изписвам

късче вечност.

Един роман

е малко

да те заличи.

Немирна

есента ми

те припомня.

От спомени

красиви в мен боли...

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??