28 окт. 2008 г., 21:59

Бездихание

1.2K 1 28
 

По счупено стъкло

рисувам силуети.

На влюбени

до лудост залезни очи.

Унесени.

Без дъх...

летят в небето

тънкокрили,

пеперудени мечти...

 

По-рошава

от вятъра се търся.

Обесена

луната не блести.

Запалих свещ.

Молитвата

е шепот.

По-тихо в мен

е вече от преди.

 

И в шепите

изписвам

късче вечност.

Един роман

е малко

да те заличи.

Немирна

есента ми

те припомня.

От спомени

красиви в мен боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ем Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...