Oct 28, 2008, 9:59 PM

Бездихание

  Poetry
1.2K 1 28
 

По счупено стъкло

рисувам силуети.

На влюбени

до лудост залезни очи.

Унесени.

Без дъх...

летят в небето

тънкокрили,

пеперудени мечти...

 

По-рошава

от вятъра се търся.

Обесена

луната не блести.

Запалих свещ.

Молитвата

е шепот.

По-тихо в мен

е вече от преди.

 

И в шепите

изписвам

късче вечност.

Един роман

е малко

да те заличи.

Немирна

есента ми

те припомня.

От спомени

красиви в мен боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....