Oct 28, 2008, 9:59 PM

Бездихание

  Poetry
1.2K 1 28
 

По счупено стъкло

рисувам силуети.

На влюбени

до лудост залезни очи.

Унесени.

Без дъх...

летят в небето

тънкокрили,

пеперудени мечти...

 

По-рошава

от вятъра се търся.

Обесена

луната не блести.

Запалих свещ.

Молитвата

е шепот.

По-тихо в мен

е вече от преди.

 

И в шепите

изписвам

късче вечност.

Един роман

е малко

да те заличи.

Немирна

есента ми

те припомня.

От спомени

красиви в мен боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...