Бездна
Отдавна... и сега, след време,
очите ти не съм забравила,
ръцете - трескаво прегръщащи,
и устни - с вкус по моите оставащ,
как женската ми нежност плаха
владее мъжката ти сила...
Сега се сливам тихо с мрака
сред чувства празни и небивали.
Докосвах те и не помислих,
че някой ден ще ме отричаш.
Не знаех, че си ме поискал
за малко, без да ме обичаш.
Попаднах в бездна на безвремие.
Отдавна... но завинаги се влюбих.
Днес мислех, че съм те намерила,
а вчера вече те изгубих...
Р.Ч. Лондон 2014'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
!