Mar 20, 2014, 8:38 PM

Бездна

  Poetry » Love
648 0 2

Отдавна... и сега, след време,

очите ти не съм забравила,

ръцете - трескаво прегръщащи,

и устни - с вкус по моите оставащ,

как женската ми нежност плаха

владее мъжката ти сила...

Сега се сливам тихо с мрака

сред чувства празни и небивали.

 

Докосвах те и не помислих,

че някой ден ще ме отричаш.

Не знаех, че си ме поискал

за малко, без да ме обичаш.

Попаднах в бездна на безвремие.

Отдавна... но завинаги се влюбих.

Днес мислех, че съм те намерила,

а вчера вече те изгубих...

 

Р.Ч. Лондон 2014'

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...