Mar 20, 2014, 8:38 PM

Бездна 

  Poetry » Love
496 0 2

Отдавна... и сега, след време,

очите ти не съм забравила,

ръцете - трескаво прегръщащи,

и устни - с вкус по моите оставащ,

как женската ми нежност плаха

владее мъжката ти сила...

Сега се сливам тихо с мрака

сред чувства празни и небивали.

 

Докосвах те и не помислих,

че някой ден ще ме отричаш.

Не знаех, че си ме поискал

за малко, без да ме обичаш.

Попаднах в бездна на безвремие.

Отдавна... но завинаги се влюбих.

Днес мислех, че съм те намерила,

а вчера вече те изгубих...

 

Р.Ч. Лондон 2014'

© Росица Чакърова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??