Бездна е душата ми
Чувствам, че потъвам,
пропадам,
затъвам,
давя се в себе си...
В собствената си тъга,
болка,
самота,
в поредната агония...
Отново загубих следата
на пътеката вярна
и в небето полетях
към мечтата коварна!
Но ни звезда,
Луна,
Слънце,
комета,
метеор
не ме измъкнаха от този затвор.
И зад решетки е отново душата,
и пак е в бездната на самотата,
тишината,
злобата
и горчивината...
Защото безкрайната синева,
в която тя полетя,
бе не на красивото нощно небе,
а на бурното,
кървящо море,
олицетворяващо моето бедно сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
