tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
5.11.2007 г., 9:38 ч.

Бездна е душата ми 

  Поезия
811 0 6

Чувствам, че потъвам,

пропадам,

затъвам,

давя се в себе си...

В собствената си тъга,

болка,

самота,

в поредната агония...

Отново загубих следата

на пътеката вярна

и в небето полетях

към мечтата коварна!

Но ни звезда,

Луна,

Слънце,

комета,

метеор

не ме измъкнаха от този затвор.

И зад решетки е отново душата,

и пак е в бездната на самотата,

тишината,

злобата

и горчивината...

Защото безкрайната синева,

в която тя полетя,

бе не на красивото нощно небе,

а на бурното,

кървящо море,

олицетворяващо моето бедно сърце!

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??