Бездомна
Аз живея на много места.
А душата ми е бездомна.
Бродеща по света,
търси убежище
насред хаоса.
Без път и посока
душата ми скитница
гони вятъра.
Насред облачно море
вълни нереални
носят към мен
мечтания бряг.
И облаци бели и чисти
носят към мен слънцето
и надеждата,
че домът ми е близо.
И уютна закрила
вещае на душата ми скитница.
И поне кратък покой преди дълго пътуване
към далечния свят,
към безлюдния бряг
за Душата бездомна.
А треперещи устни изричат полуистини
и с очи невярващи поглъщам всяка лъжа
и жадно преглъщам всяка илюзия,
че море е пустинята
и че не е мираж мечтания бряг.
Че има топлина там някъде
и покой, и светлина
за душата бездомна дом
насред бурите и студа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Матева Всички права запазени
