22.06.2008 г., 23:31 ч.

Бездомна 

  Поезия
479 0 3
 

Аз живея на много места.

А душата ми е бездомна.

Бродеща по света,

търси убежище

насред хаоса.

Без път и посока

душата ми скитница

гони вятъра.

 

Насред облачно море

вълни нереални

носят към мен

мечтания бряг.

И облаци бели и чисти

носят към мен слънцето

и надеждата,

 

че домът ми е близо.

И уютна закрила

вещае на душата ми скитница.

И поне кратък покой преди дълго пътуване

към далечния свят,

към безлюдния бряг

 за Душата бездомна.

 

 

 

А треперещи устни изричат полуистини

и с очи невярващи поглъщам всяка лъжа

и жадно преглъщам всяка илюзия,

че море е пустинята

и че не е мираж мечтания бряг.

Че има топлина там някъде

и покой, и светлина

за душата бездомна дом

 насред бурите и студа.

© Галина Матева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??