Бездомникът
1.1K
1
4
Постоянно той се скита,
няма кой за него да попита.
Сам-самичък е на този свят,
няма майка или брат.
Няма кой да го обича,
животът му така протича.
У всеки буди умиление,
живее с хорско съжаление.
Нощува във една безлюдна гара,
мечтае някой влак да го закара
там, където няма самота
и е пълно с красота.
Със всеки отпътувал влак,
той се натъжава пак,
че дните бързо си отиват
и мечтите му се сриват.
04.04.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Петрова Всички права запазени
