pepelq6ka93 (Калина Петрова)
8 14
5 апр. 2009 г., 20:03

Бездомникът 

  Поэзия » Гражданская
840 1 4

Постоянно той се скита,

няма кой за него да попита.

Сам-самичък е на този свят,

няма майка или брат.

 

Няма кой да го обича,

животът му така протича.

У всеки буди умиление,

живее с хорско съжаление.

 

Нощува във една безлюдна гара,

мечтае някой влак да го закара

там, където няма самота

и е пълно с красота.

 

Със всеки отпътувал влак,

той се натъжава пак,

че дните бързо си отиват

и мечтите му се сриват.

 

 

          04.04.2009г.

© Калина Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??