pepelq6ka93 (Калина Петрова) pepelq6ka93 (Калина Петрова)
8
Apr 5, 2009, 8:03 PM

Бездомникът

  Poetry » Civic
1.1K 1 4

Постоянно той се скита,

няма кой за него да попита.

Сам-самичък е на този свят,

няма майка или брат.

 

Няма кой да го обича,

животът му така протича.

У всеки буди умиление,

живее с хорско съжаление.

 

Нощува във една безлюдна гара,

мечтае някой влак да го закара

там, където няма самота

и е пълно с красота.

 

Със всеки отпътувал влак,

той се натъжава пак,

че дните бързо си отиват

и мечтите му се сриват.

 

 

          04.04.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0