9.10.2023 г., 17:03 ч.  

Бездомно послание 

  Поезия » Строги форми
318 2 9

БЕЗДОМНО ПОСЛАНИЕ

Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама –

да вярваш, че тече масло и мед
напролет от ръждивите чучури
и в царствения юлски слънчоглед
дъждът е вписал тайни партитури,

че злият някога ще е добър –
усети ли веднъж тъга и болка.
Безкраен е тревясалият кър,

заблудата е слепота на кърт –
безцелно цял живот ако си ровил,
осъмваш сам сред нищото – без път.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??