Бездомно послание
БЕЗДОМНО ПОСЛАНИЕ
Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама –
да вярваш, че тече масло и мед
напролет от ръждивите чучури
и в царствения юлски слънчоглед
дъждът е вписал тайни партитури,
че злият някога ще е добър –
усети ли веднъж тъга и болка.
Безкраен е тревясалият кър,
заблудата е слепота на кърт –
безцелно цял живот ако си ровил,
осъмваш сам сред нищото – без път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
