Even.in.death (Усмивка)
110 145
28.12.2007 г., 14:00 ч.

Бездомно слънце 

  Поезия
490 0 3

Бездомно слънце едва свети в небето,

търсейки любов и топлина…

Има пъстри очи като на детето,

мъчи се със своята съдба!

 

Сломени спомени от лъчите му се спускат,

искат да намерят своя дом прекрасен…

А слънцето чака своя спътник,

за да не е само в този свят опасен!

 

Бездомно слънце плаче, изоставено,

ридае, вика…В ъгъла, прегърнало самота…

То – със моите малки ръце направено,

по детски навик... В името на любовта!

 

Бездомно слънце търсещо утеха,

силна капка любов и красота…

Облечено във жълта дреха,

окичено със детските неща…

 

Бездомно слънце, ела при мен!

Нека живеем заедно сега…

Така ти ще имаш дом пременен,

а аз ще бъда ЛЮБОВТА!!!

© Усмивка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??