Dec 28, 2007, 2:00 PM

Бездомно слънце 

  Poetry
541 0 3

Бездомно слънце едва свети в небето,

търсейки любов и топлина…

Има пъстри очи като на детето,

мъчи се със своята съдба!

 

Сломени спомени от лъчите му се спускат,

искат да намерят своя дом прекрасен…

А слънцето чака своя спътник,

за да не е само в този свят опасен!

 

Бездомно слънце плаче, изоставено,

ридае, вика…В ъгъла, прегърнало самота…

То – със моите малки ръце направено,

по детски навик... В името на любовта!

 

Бездомно слънце търсещо утеха,

силна капка любов и красота…

Облечено във жълта дреха,

окичено със детските неща…

 

Бездомно слънце, ела при мен!

Нека живеем заедно сега…

Така ти ще имаш дом пременен,

а аз ще бъда ЛЮБОВТА!!!

© Усмивка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??