6.11.2015 г., 23:39

Бездумия

966 0 1

Здравей, любов... До скоро виждане!

Не е ли късно да запалваш есенната шума?

Аз дълго чаках да ме стоплиш и сега отивам си,

завила в себе си случайно подарени думи...

 

Със тях ще те прошепвам в своите безлуния

и във сумрака на белязани секунди ще боля...

Ще се надбягвам с ветрове и дати до безумие,

перцата на отрязаните си криле да преброя...

 

Събрала съм багажа си във чантичка мълчание

и крия късчета сърце във две хартиени цветя -

запазих ги от времето, когато ме обичаше...

На име и без име, до бездумие... Като мечта...

 

Горча като преглътната сълза и тихо

разпадам се във строфи, без антракт,

рисувам ничие небе във светлосиньо

и в шумна тишина се уча да обичам пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...