6.11.2015 г., 23:39

Бездумия

972 0 1

Здравей, любов... До скоро виждане!

Не е ли късно да запалваш есенната шума?

Аз дълго чаках да ме стоплиш и сега отивам си,

завила в себе си случайно подарени думи...

 

Със тях ще те прошепвам в своите безлуния

и във сумрака на белязани секунди ще боля...

Ще се надбягвам с ветрове и дати до безумие,

перцата на отрязаните си криле да преброя...

 

Събрала съм багажа си във чантичка мълчание

и крия късчета сърце във две хартиени цветя -

запазих ги от времето, когато ме обичаше...

На име и без име, до бездумие... Като мечта...

 

Горча като преглътната сълза и тихо

разпадам се във строфи, без антракт,

рисувам ничие небе във светлосиньо

и в шумна тишина се уча да обичам пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...