Бездумия

Здравей, любов... До скоро виждане!

Не е ли късно да запалваш есенната шума?

Аз дълго чаках да ме стоплиш и сега отивам си,

завила в себе си случайно подарени думи...

Със тях ще те прошепвам в своите безлуния

и във сумрака на белязани секунди ще боля...

Ще се надбягвам с ветрове и дати до безумие,

перцата на отрязаните си криле да преброя...

Събрала съм багажа си във чантичка мълчание

и крия късчета сърце във две хартиени цветя -

запазих ги от времето, когато ме обичаше...

На име и без име, до бездумие... Като мечта...

Горча като преглътната сълза и тихо

разпадам се във строфи, без антракт,

рисувам ничие небе във светлосиньо

и в шумна тишина се уча да обичам пак.