1.09.2017 г., 8:44

Бездушевен

666 2 6

БЕЗДУШЕВЕН

 

Слят със моята душа си

С парѝ не можеш да се  разплатиш

Не си ме питал, но решил си

На две да пробваш да я разделиш

Не можеш своето парче да вземеш

Оставил си го тук във младостта

В душата ми навек пропил си

Тръгна си, не те последва тя

Няма сила толкова могъща

Която спомените да дели 

Духом в тялом да обръща

Да преразпределя и тъкми

Тялото ти може да пътува

Пуснах го, дарих му свобода

Душата си попитай я къде остава

Знаеш ли? 

При мен се връща през нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...