12.07.2007 г., 18:33

БезФормулен

579 0 2
 В пространството невидим беше
 и все пак пространствен.
 В материята безформулен беше
 и все пак материален.
 В чувствата бе недоловим
 и все пак чувствителен.

 И сърцето му го нямаше дори,
 но, макар дадено на други... 

 продължаваше да го боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На коя си даде сърцето бе момче?! Ако не те заслужава да ти го върне, за да не те боли!!! Поздрави от мен за сърцето!!!
  • Замислящ стих и много, много хубав!
    Поздрави от мен!
    ...И усмивки

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...