12.07.2007 г., 18:33

БезФормулен

577 0 2
 В пространството невидим беше
 и все пак пространствен.
 В материята безформулен беше
 и все пак материален.
 В чувствата бе недоловим
 и все пак чувствителен.

 И сърцето му го нямаше дори,
 но, макар дадено на други... 

 продължаваше да го боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На коя си даде сърцето бе момче?! Ако не те заслужава да ти го върне, за да не те боли!!! Поздрави от мен за сърцето!!!
  • Замислящ стих и много, много хубав!
    Поздрави от мен!
    ...И усмивки

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...