X-real (Иван Иванов) X-real (Иван Иванов)
175
12 июл. 2007 г., 18:33

БезФормулен

578 0 2
 В пространството невидим беше
 и все пак пространствен.
 В материята безформулен беше
 и все пак материален.
 В чувствата бе недоловим
 и все пак чувствителен.

 И сърцето му го нямаше дори,
 но, макар дадено на други... 

 продължаваше да го боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    На коя си даде сърцето бе момче?! Ако не те заслужава да ти го върне, за да не те боли!!! Поздрави от мен за сърцето!!!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Замислящ стих и много, много хубав!
    Поздрави от мен!
    ...И усмивки

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0