10.11.2015 г., 17:37

Безглаголна есен

698 0 8

Безглаголна есен

 

Парк. Дървета. Листопад.

Нейде близо, птича песен.

Лек ветрец. Мъгла. И хлад.

Накратко- пак е есен.

 

Пейка. Тя. И той. И то.

До тях дърво. С корона ниска.

Циганка. Метла. Гребло.

Накратко казано- хигиенистка.

 

Младежи, пушещи трева.

Мърморещ старец. И уплашен.

Мъж със сплъстена коса.

С поглед из под вежди, страшен.

 

Слънце. Ярко. Без мъгла.

Усмивка детска. Лъчезарна.

Влюбени са. Той и тя.

В сърцата пролет. Обич вярна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Роси!
  • И на бръмчене, и на звучене си го докарал, пък и на смисъл май...
  • Джак, аз се учудвам, че изобщо ти звучи...
    По принцип, на теб ти бръмчи.
  • Звучи ми като сутрин със сираците в стария град на Филибе, близо до Анджинсанмаале...Безответно....Джак
  • Ще променя заглавието "Едноглаголнаа есен"
    Има и втори глагол...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...