10 нояб. 2015 г., 17:37

Безглаголна есен

701 0 8

Безглаголна есен

 

Парк. Дървета. Листопад.

Нейде близо, птича песен.

Лек ветрец. Мъгла. И хлад.

Накратко- пак е есен.

 

Пейка. Тя. И той. И то.

До тях дърво. С корона ниска.

Циганка. Метла. Гребло.

Накратко казано- хигиенистка.

 

Младежи, пушещи трева.

Мърморещ старец. И уплашен.

Мъж със сплъстена коса.

С поглед из под вежди, страшен.

 

Слънце. Ярко. Без мъгла.

Усмивка детска. Лъчезарна.

Влюбени са. Той и тя.

В сърцата пролет. Обич вярна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Роси!
  • И на бръмчене, и на звучене си го докарал, пък и на смисъл май...
  • Джак, аз се учудвам, че изобщо ти звучи...
    По принцип, на теб ти бръмчи.
  • Звучи ми като сутрин със сираците в стария град на Филибе, близо до Анджинсанмаале...Безответно....Джак
  • Ще променя заглавието "Едноглаголнаа есен"
    Има и втори глагол...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...