Безглаголна есен
Парк. Дървета. Листопад.
Нейде близо, птича песен.
Лек ветрец. Мъгла. И хлад.
Накратко- пак е есен.
Пейка. Тя. И той. И то.
До тях дърво. С корона ниска.
Циганка. Метла. Гребло.
Накратко казано- хигиенистка.
Младежи, пушещи трева.
Мърморещ старец. И уплашен.
Мъж със сплъстена коса.
С поглед из под вежди, страшен.
Слънце. Ярко. Без мъгла.
Усмивка детска. Лъчезарна.
Влюбени са. Той и тя.
В сърцата пролет. Обич вярна.
© Ник Желев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
