Безглаголна есен
Парк. Дървета. Листопад.
Нейде близо, птича песен.
Лек ветрец. Мъгла. И хлад.
Накратко- пак е есен.
Пейка. Тя. И той. И то.
До тях дърво. С корона ниска.
Циганка. Метла. Гребло.
Накратко казано- хигиенистка.
Младежи, пушещи трева.
Мърморещ старец. И уплашен.
Мъж със сплъстена коса.
С поглед из под вежди, страшен.
Слънце. Ярко. Без мъгла.
Усмивка детска. Лъчезарна.
Влюбени са. Той и тя.
В сърцата пролет. Обич вярна.
© Ник Желев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
