Безглаголна Любов
БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Седма пейка. Есен. Дама.
Вятър в нейните коси.
Покрай нея мъж за двама.
А край тях – moi aussi.
Той – във вехтата си грейка.
Тя – капела с три перца.
Аз – една самотна блейка.
Три прокудени деца.
Бавен варненски следобед.
Слънце. Дъжд. И локва кал.
Време – тегаво за обич.
Време – шепичка печал.
Нескафе от автомата.
С мляко. И фунийка мед.
Тя – във есенна позлата.
Той – забравен млад поет.
И прощалната цигарка.
Гларуси – във смесен хор.
Двама влюбени във парка.
Аз – римуващ воайор.
13 септемврий 2024 г.
гр. Варна, 13, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
