Безгласни викове...
Тихи, кървави сълзи,
капят тихо на земята,
устни жестоки ги изпиват,
нежно ги обвива самотата.
Изпепеляващ поглед
попива всяка моя дума.
И пак този студен поглед
оставя само кървава следа.
Последна въздишка студена,
последен спомен, непоносимо е,
последна снимка видяна
и тя в кръв обляна...
капят тихо на земята,
устни жестоки ги изпиват,
нежно ги обвива самотата.
Изпепеляващ поглед
попива всяка моя дума.
И пак този студен поглед
оставя само кървава следа.
Последна въздишка студена,
последен спомен, непоносимо е,
последна снимка видяна
и тя в кръв обляна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бети Всички права запазени
