12 февр. 2008 г., 19:41

Безгласни викове...

844 0 2
Тихи, кървави сълзи,
капят тихо на земята,
устни жестоки ги изпиват,
нежно ги обвива самотата.

Изпепеляващ поглед
попива всяка моя дума.
И пак този студен поглед
оставя само кървава следа.

Последна въздишка студена,
последен спомен, непоносимо е,
последна снимка видяна
и тя в кръв обляна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само не римувай поглед с поглед.

    Изпепеляващ поглед
    попива всяка моя дума.
    И пак този студен поглед
    оставя само кървава следа.
  • колко тъжно...Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...