Безгрижие
БЕЗГРИЖИЕ
Безгрижие, граничeщо с нехайство,
през младостта ми бе, на топло в мен…
Плетях си кошницата с ходатайства.
И с безразличие бях зареден!
Не се вълнувах аз от синевата.
Не тръпнех пред морето възхитен.
Очите ми приеха Сивотата…
Кумира ми бе най-обикновен!
За мене нямаше трептящи идеали…
С непокварената им чистота
Пред Чуждото величие ний бяхме спрели!
И ей така, ни мина младостта?!
А, спомням си студентските години…
Аз имах само риза и балтон!..
Кръстосвах с радост, градските градини…
Блестеше слънце в моя небосклон!
Едно легло, покрито с чердже, само…
Дърва за печката и къшей хляб.
Притискане до малко женско рамо…
И някакви стотинки за адет!...
Душата ми бе пълна със възторзи.
Не спираше сърцето да тупти!
Мечтите ми с криле, летяха бързо
От щастието, свят ми се зави!...
Сега света ми е съвсем различен…
Сега съм вече уважаван мъж!
Но вместо с радост, с етикет съм закичен…
И Радостта не срещнах, ни веднъж.
И днес аз имам хиляди удобства…
И мислех си, че с тях ще съм щастлив!..
Но бях пленен от нови чужди снобства…
И в малкото достойнство се скрих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hekredel Всички права запазени
