27.01.2021 г., 1:18

Безгрижно отклонение

454 2 12

Вързвам си косата– край на всички грижи.

Ластичка премятам за късмет до трижди.

Ред е на бретона, късо да подстрижа.

Хвърлям през балкона кичурчета рижи.

 

Котката стъписах рано на съседа,

блокът съклетисан–екшън да погледа.

Стига мудна дрямка, плетки по три реда.

Пухкавата самка зорко ме огледа.

 

Подозря ме вярвам, че не съм самичка,

както си подсвирвам, а не мамя птички.

Мъркам закачливо, към дома да тичка,

да пленя учтиво съседа на срички.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмивки и от мен за харесалите!☺☺☺
  • Свежарско
  • Много е свежо!
    Поздрави, Светулке!
  • Е да де, иначе как ще разбере целият свят за промяната в настроението на героинята ми? Косата й нарочно е с цвят на пламък, за да е по-неустоима. Привет и на вас, мека зима! 👋
  • Среднощ четох тъжните ти стихове, а нали утрото е по- мъдро от сутринта, сега това тук ми хареса далеч повече...Щом героинята има настроение да се подстригва в ранно утро- ето рецептата! Да го прави! И за котката развлечение и за нея настроение...Само ...космите не през балкона, ще отидат у съседа!...Така някой ме беше посял с кучешко подстригване....

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...