Вързвам си косата– край на всички грижи.
Ластичка премятам за късмет до трижди.
Ред е на бретона, късо да подстрижа.
Хвърлям през балкона кичурчета рижи.
Котката стъписах рано на съседа,
блокът съклетисан–екшън да погледа.
Стига мудна дрямка, плетки по три реда.
Пухкавата самка зорко ме огледа.
Подозря ме вярвам, че не съм самичка,
както си подсвирвам, а не мамя птички.
Мъркам закачливо, към дома да тичка,
да пленя учтиво съседа на срички.
© Светличка Всички права запазени