Вързвам си косата– край на всички грижи.
Ластичка премятам за късмет до трижди.
Ред е на бретона, късо да подстрижа.
Хвърлям през балкона кичурчета рижи.
Котката стъписах рано на съседа,
блокът съклетисан–екшън да погледа.
Стига мудна дрямка, плетки по три реда.
Пухкавата самка зорко ме огледа.
Подозря ме вярвам, че не съм самичка,
както си подсвирвам, а не мамя птички.
Мъркам закачливо, към дома да тичка,
да пленя учтиво съседа на срички.
© Светличка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
