Безидейно
БЕЗИДЕЙНО
Нощта се свлича... бавно, безметежно,
полепва по стените на мълчанието,
разпръсква скрита... вятърна тъга,
прегръща мълчешком... страданието.
Смълчана в теб... душата си изплаквам,
и прелъстявам, покорявам... бъднини,
загърбила... фалшивата прозрачност,
от неродени чувства... май, че ни боли.
И пак в златисто... ражда се зората,
пречистена... превърната във ден,
зад бисерна преграда е сълзата,
мигът... отново в нея прероден.
И плавно... без идея ще избягам,
и скърцащо... погребвам пак мечти,
във отражението на вчерашното утре,
душата ми е будна... но мълчи.
И от истините... дома ни изграждам,
подреждам чувствата, рисувам сетивата,
на прага на сърцето ще подклаждам,
бялата идейност... на съдбата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
