Безидейно
БЕЗИДЕЙНО
Нощта се свлича... бавно, безметежно,
полепва по стените на мълчанието,
разпръсква скрита... вятърна тъга,
прегръща мълчешком... страданието.
Смълчана в теб... душата си изплаквам,
и прелъстявам, покорявам... бъднини,
загърбила... фалшивата прозрачност,
от неродени чувства... май, че ни боли.
И пак в златисто... ражда се зората,
пречистена... превърната във ден,
зад бисерна преграда е сълзата,
мигът... отново в нея прероден.
И плавно... без идея ще избягам,
и скърцащо... погребвам пак мечти,
във отражението на вчерашното утре,
душата ми е будна... но мълчи.
И от истините... дома ни изграждам,
подреждам чувствата, рисувам сетивата,
на прага на сърцето ще подклаждам,
бялата идейност... на съдбата.
© Силвия All rights reserved.
