Безименна
Недей ми казва как се казваш –
не помня много имена!
Недей добър да се показваш –
не ни прилича любовта.
Аз искам диво да ми вземаш
дъха и силите сега,
на тласъци да ме превземаш,
да бъда с тебе във нощта.
Недей да шепнеш думи мили,
недей да искаш само мен –
вземи ти всичките ми сили,
а утре ще напусна твоя ден.
Не искам, казах, да се влюбваш!
Уви, не помня имена.
И само себе си погубваш,
безсмислено е – знай това.
Но утре тихо припомни си
за мен във празния си ден.
И знай, че ти обичан бил си
от някоя без име… да, от мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
