БЕЗИМЕННИ ЛОДКИ
Като лодки от друго пристанище
в нечий живот акустираме.
Дали е бурно морето, дали е ласкаво,
в чуждото не се намираме...
Като лодка събрала платната си
някой ден ще ме метне прибоя.
Бях твоя, бях за малко
в едно щастие не мое.
© Радка Миндова Всички права запазени