3.04.2008 г., 23:23

Безименно

625 0 1
                      Изнизват се мъчително годините,

                       без тебе. И те няма.

                       Преди обичах лятото и зимата,

                       сезоните сега във мен умират.

                       Изплаках ли се? Може би, отдавна,

                       но раждат пак очите ми сълзи,

                       животът, да, животът ме ограби,

                       най-ценното отне ми. Беше ти.

                       А беше като огън любовта ни,

                       гореща, без да изгори,

                       и щом я нося в себе си, любими,

                       към теб ще счупя всичките стени,

                       и ще те видя, ще ти кажа, че обичам те...

                       Когато в мен умират пак сезоните,

                       усетил отдалече обичта ми,

                       във мен възкръсвай! Като спомен!

                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...