без тебе. И те няма.
Преди обичах лятото и зимата,
сезоните сега във мен умират.
Изплаках ли се? Може би, отдавна,
но раждат пак очите ми сълзи,
животът, да, животът ме ограби,
най-ценното отне ми. Беше ти.
А беше като огън любовта ни,
гореща, без да изгори,
и щом я нося в себе си, любими,
към теб ще счупя всичките стени,
и ще те видя, ще ти кажа, че обичам те...
Когато в мен умират пак сезоните,
усетил отдалече обичта ми,
във мен възкръсвай! Като спомен!
© Эоя Михова Todos los derechos reservados