Безименно

                       без тебе. И те няма.

                       Преди обичах лятото и зимата,

                       сезоните сега във мен умират.

                       Изплаках ли се? Може би, отдавна,

                       но раждат пак очите ми сълзи,

                       животът, да, животът ме ограби,

                       най-ценното отне ми. Беше ти.

                       А беше като огън любовта ни,

                       гореща, без да изгори,

                       и щом я нося в себе си, любими,

                       към теб ще счупя всичките стени,

                       и ще те видя, ще ти кажа, че обичам те...

                       Когато в мен умират пак сезоните,

                       усетил отдалече обичта ми,

                       във мен възкръсвай! Като спомен!