Безизразно
тук е покварената действителност.
Кой, по дяволите, реши да храни гълъбите с трици??
Поставих себе си в кавички,
но не за да привлека ненужно внимание
или да обеся безпокойството си.
Безизразен е станал слухът ми,
а имам и рана на пръста...
Ноктите ми засвириха драматично -
катаклизми и нечувани аномалии.
Дълбоко е съществуването на облаците,
но усеща ли се това с всяка фибра от тялото?...
Усеща ли се и всичко останало?...
Писна ми.
*край*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Муф Всички права запазени