Безизразно
606
0
0
Черна кръв
в почвата попива,
покълва семето на раздора.
Тръни се увиват около сърцето
и стягат смъртоносна хватка.
Носталгията пред пътника
отваря своите бездушни очи...
Сбогом, но без думи
по-лесно се топи...
Във въздуха се разтваря,
сякаш там никога не е била.
Жаждата изгаря
в пустинята от солени езера.
Пих отрова
и се давех в мъка,
бедността мъртвешка...
Мастило е кръвта!
О, музо,
за теб пиша непрестанно,
когато бие сърцето
за да кърви само!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Adrian The Gray Wolf Всички права запазени
