27.03.2021 г., 1:21 ч.

Безизразно 

  Поезия
428 0 0
Черна кръв
в почвата попива,
покълва семето на раздора.
Тръни се увиват около сърцето
и стягат смъртоносна хватка.
Носталгията пред пътника
отваря своите бездушни очи...
Сбогом, но без думи
по-лесно се топи...
Във въздуха се разтваря,
сякаш там никога не е била.
Жаждата изгаря ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Adrian The Gray Wolf Всички права запазени

Предложения
  • Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...
  • Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб. Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки и когато...
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...

Още произведения »