boginya (Никога)
10 12
5.05.2012 г., 14:47 ч.

Безкористно 

  Поезия
1349 0 4

научих се да различавам врага от близкия

 и на врага си да се доверявам. 

Да вярвам във всяко негово деяние...

..........................................................................


Научих се пред дързостта му да се възхищавам. 

И ако мога да избирам сетния си час,

 с кой от тях да споделя...

 Ще седна с него, ще призная,

 че неизменен в живота ми е само той,

 че скрити думи никога не каза, 

че всеки удар дръзко е нанасял, 

че в гърба ми нож не е забивал, 

че злорадството си не е скривал. 

Че по-често от другар по пътя ме следеше, 

че когато падах - казваше - а не мълчеше. 

Че живота ми в борба превърна, 

че крачките ми към успеха той забърза,

че блъскаше ме, а не ме подхлъзна 

и всяка чаша с горчилка - с наздравица ми даде

и с усмивка.

Че в трудност само той не ме остави...

беше там и смеха му ме изправи.



Че по-верен от другар към мене беше - открито мразеше ме и затова не ме болеше...

© Никога Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно! Браво!!
  • Вярно, така е!Поздрав!
    Господ да ме пази от приятелите, защото от враговете се пазя сам!
  • Съгласна съм!
  • И не само. Опитах се да вметна, че понякога някой докато се опитва да ти избоде очите, всъщност ти изписва веждите. Хората сме по- последователни в омразата си, отколкото в любовта и приятелството. А това ни прави и по- предвидими в поведението ни спрямо така да го наречем "врага ни"
Предложения
: ??:??